Честит 3-ти Март на всички горди българи!!!

На този ден винаги съм се чувствал много странно... под тежестта на толкова достойни българи в нашата история. Ден на победа, но и начало на поредица от катастрофи за нашето мило отечество... Сега обаче няма да ви занимавам с история от някой пренаписан и художествено дооформен учебник... Не, по скоро бих искал да съсредоточа вниманието ви към деня 3-ти Март, този през 2010г.
Да се вгледам в хората и как те съпреживяват този ден. Какъв смисъл влагат когато излизат на улицата, когато се поздравяват с околните, какво е настроението...?

Всъщност бих искал да видя дали 3-ти Март е „празник”. Сещате се,нали? Весело настроение, церемонии, преклонение пред исторически фигури и т.н. ? Или е най-обикновена сряда.  Може би поредния ден на чалга, материализъм, вражди... Дали е подчинен „Денят” на първичните ни потребности или сме преклонили глава замислено,отдавайки почит на  нашите национални герои.

Тук правя малко отклонение, за да спомена, че започнах да пиша публикацията си още на 2-ри Март. Мисля, че е важна подробност и през целия утрешен ден ще добавям впечатленията си.

Уви,след разходката, която си направих,видях единствено препълнени заведения. Това ме навежда на мисълта, че може би щастието се измерва с това, че 3-ти Март е поредния неработен ден. В целия квартал, в който живея, съзрях едва 3-4 национални флага. Не че това е критерий за искрено родолюбие и почитане на „денят”... Смятам обаче, че всеки българин трябва да притежава националния ни флаг, а ако не го извади на 3-ти Март, то кога?

Както и да е. Гледайки хората,разминавайки се с тях,вглеждайки се в погледите им, не усетих,че днес е специален ден. Примирих се.Явно любовта се купува, ако не бяхме в криза, ако имаше кой да плати за пиршеството. Някой да каже  „Празнувайте този ден”, да осигури знамената, почерпката... Това кара българина да празнува! Другото е някакви локални и лични потребности, стоящи на върха на пирамидата на удовлетворението на личността. И поради тази причина всеотдайността на предците е използвана за постигане на политически цели и лични амбиции, посредством задоволяване на егоистичните търсения на хората. По този начин се постига и масовост на мероприятията, тъй като процентното съотношение на материално търсещите превъзхождат онези, които превъзнасят нематериалното (духовното).

Единствената искрица, която видях в края на гореописаният „тъмен тунел”, е може би една малка група от 16-18 годишни тинейджъри по време на аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина” във Велико Търново. Направи ми впечатление, че всички бяха с обрисувани лица в цветовете на националния ни флаг и не изглеждаха така все едно са употребили алкохол (за разлика от по-голямата част от тълпата, свързваща празника именно с няколко питиета). „Празник ли е, трябва да се пие”. Видях в тази група младежи - надеждата те да предадат част от онова парещо чуство в гърдите, онази запалваща искра, закодирана в името България...

Защото ние идваме и си отиваме, но тя ще пребъде, докато има хора като тях!!! Надявам се!

Господ да пази България!

http://www.youtube.com/watch?v=L5llW5U2Zm4

Бих искал да ви кача и поздрава, който изпратих на всички свои познати. Едва обаче 10-11 човека ми отвърнаха, при изпратени над 80 поздрава. Сами си извадете изводите. Да не е задължително да отговаряш и все пак трябва да проявяваме уважение един към друг, ако не към горепосоченият ден.

Честит 3-ти Март на всички българи!!! Поклон пред предците ни и дано съхраним частица от тяхната всеотдайност, дух, себеотрицание и любов към родината, за да го предадем на идните поколения... Поклон!

 

Да е честит!

Българио, любима,
с необятна красота,
що страдала си, мила,
в тез тежки времена!

Поробителят народен
те измъчва с векове,
но ти успя да се пребориш
за свойте синове!

Синовете ти велики,
знайни и незнайни,
на Балкана кралевити
дадоха душа,
в името, родино,
на свободната земя!

И ето че успяха
да отхвърлят мюсюлманската съдба,
да прогонят смело турците
от твоите крила!

Звън камбанен
на християнска църква
огласява празничната нош,
нощ, която ще блещука във сърцата
на цял един народ! - 3 март

Да е.... !